Св.преп. Параскева Петка Българска- Петковден- 14 октомври

” Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва”(Марк 8:34)

Българската православна църква почита на 14 октомври църковния празник на преподобната Петка – Параскева Търновска,

наричан от народа Петковден.
 
Преподобната Петка, наречена още Българска, е родена в град Епиват на Мраморно море през 11-и век. Води благочестив живот, а след кончината ѝ нейните мощи, които притежават целителна сила, се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнската култура от ислямската асимилация. През 1238 г. цар Иван Асен Втори пренася мощите в Търново (днешно Велико Търново), където се пазят до превземането на града от турците. След дълги странствания през 1641 г. мощите на светицата са положени в катедралата в румънския град Яш, където са и досега.
 
Празникът в чест на Света Петка – Петковден, се смята за завършек на лятото и есента, наричан още Зимен Петковден и в българските вярвания бележи прехода към зимата,а с това и на активния стопански цикъл. Народът отбелязва Петковден като начало на зимните празници. На този ден обикновено става заплождането на домашните животни, известно още като овча сватба или мърлене.

Св. Петка се почита като закрилник на дома и семейството. От Петковден започват сгледите на годежите и сватбите, тъй като в народните разбирания светицата е покровител на раждането и плодовитостта, както при хората, така и при животните.

Празника бележи края на земеделската работа – последната есенна сеитба, прибирането на реколтата. Дотогава всичката земеделска работа трябва да е приключила, затова и народът казва „ На Петковден ралото да ти е под стрехата”.

Ако на този ден грее слънце, листата на дърветата  са неокапали, а овцете се скупчват  – зимата ще е тежка и снежна.

Денят празнуват и овчарите – на Петковден те пускат кочовете при овцете, след което на овчаря се носи дар баница.

След това до Димитровден ( Св. вмчк Димитър Солунски -26 октомври), докато трае оплождането на домашния добитък, според народните поверия жените не бива да работят с вълна, а ножиците се завързват с червен конец – „за да не се отваря устата на вълка”, също да плетат, за да не се оплетат чревцата на агънцата. За тези, които не спазват повелята, се вярва, че биват посетени от  Света Петка– под формата на змия или съсухрена жена, която иска да ги умъртви. Смята се, че ако човек облече дреха, ушита в дните между Петковден и Димитровден, ще се полудее или разболее, а след смъртта си ще се превърне във вампир. След оплождането, по традиция, жените изпичат пресни питки и ги раздават, за да се роди здрав добитък.

Денят се смята за повратен и в този смисъл на Петковден в някои краища, се спазва обичая „полазване”. Според него, какъвто човек ти стъпи първи в къщата, определя късмета и здравето през цялата година.

Дните от Петковден до Димитровден- 26 октомври имат митичен смисъл съответстващ на Мръсните  дни. Тези дванадесет дни наричани още „вълче или вампирско погано“ представляват сакрална граница между старата и новата година. В тези дни чудати и отвъдни същества бродят по човешките земи и светът е по-хаотичен и опасен.

На места се провежда съботата преди Петковден Петковденска задушница, за почитане на мъртвите раздава се подковки, поръсени с варено жито, подсладен ориз, диня и грозде.

На Петковден се правят родови курбани и се месят обредни хлябове, като най-големият, наречен “ Света Петка“, се слага на трапезата върху мъжка риза, паничка сол и чаша вино. Къщата се ръси със светена вода, обредният хляб се прекажда и цялото семейство му се покланя три пъти. След това най-възрастната жена вдига хляба високо и благославя с него всички и раздава късове хляб.

На масата ни на Петковден е хубаво да присъства: гювеч с агнешко, курбан чорба, сармички с лозови листа, шкембе, гозби с праз обредни погачи.

Имен ден празнуват: Параскева, Петко, Пенчо, Петкан, Пеньо, Пенко, Паруш, Петричка, Петрана, Кева

Когато разполагаме с малко време, но имаме желание на празничната ни трапеза да присъства и вкусна питка-можем да си приготвим

Бърза “градска” питка Рецепта

Брашно тип 500 предварително пресято – ,0,500 кг

Кисело мляко 1 кофичка- 0,500кг.

Сирене – 0,200 кг, сиренето е по желание, може и без него, а може и различен от посочения грамаж.

Олио 0, 060 мл.

Яйца – 2 бр.

Сода за хляб  – 1 ч.л.

гасим содата с две супени лъжици оцет.

Начин на приготвяне :

Продуктите поставяме в дълбока купа в следната последователност : брашното, яйцата, киселото мляко, щипка сол, содата изгасена с оцета, сиренето и олиото. Всички продукти се разбъркват с дървена лъжица, като постепенно се добавя 0,150 мл вода. Добре разбърканата смес се изсипва в тава с диаметър 28 сантиметра предварително намазнена с олио и поръсена с брашно. Печем на 160 градуса без вентилатор, 1 час и 30 минути. Степента на изпичане зависи и от вашите предпочитания, съответно времето може да бъде увеличено или намалено. 

Добър апетит!

Предлагаме на Вашето внимание, нашето предложение за домашна курбан чорба от петел .

Петел чорба

Предварително изчистения и измит петел нарязваме на части: Две бутчета, крила гръб и гърди.

Така разделените части варим в тенджера под налягане 40 – 50 минути след завиране. В обикновена тенджера минимум 2 – 3 часа.

При варене в обикновена тенджера добавяме черен пипер на зърна, бахар , корени от магданоз и глава целина нарязана на кубчета – 0.100 кг.

След сваряване на , прецеждаме бульона, обезкостяваме и нарязваме месото от на кубчета.

Количеството месо , зависи от количеството чорба която правим. За по малко количество например чорба за четирима, може да използваме само двете бутчета.

Към прецедения бульон добавяме : Чушка червена , чушка зелена , морков и лук нарязани на кубчета.

След 30 минути добавяме добавяме картоф нарязан на едро ( на четири или на осем кубчета , зависи от големината на картофа).

Овкусяваме чорбата със сол по възможност морска – 1 чаена лъжичка и смлян черен пипер.

Варим двайсетина минути до готовност на картофа.

Отстраняване от котлона , добавяме прясно нарязан магданоз , пресен домат нарязан на малки кубчета. Доматът е желателно да е обелен и без семки.

Забележка Количеството зеленчуци зависи от вместимостта на тенджерата, а и от вкуса на домакина, който приготвя чорбата.

Например за тенджера с вместимост 5 литра са напълно достатъчни Моркови – 2 броя Чушка червена – 1 брой Чушка зелена – 1 брой Лук – 1 глава Картофи – 0.500 кг

Добър апетит!