Възкресение Христово- Великден

На 24 април тази година честваме възкресението на нашият Бог и спасител Иисус Христос. Празникът, като най-великият празник за нас, човеците, се чества три дни, като винаги неделя си е почивен ден, но сега, за празника почиваме и понеделнка. Третия ден на възскресение си е вече работен и учебен ден.

Но нека ви запознаем със събитията, случили се на празника:

Според православната традиция Възкресение Христово се предшества от Великия пост. Той започва седем седмици преди Великден и включва 40 дни и Страстната седмица. Утвърден е в памет на 40-дневния пост на Исус Христос и на последната седмица от земния живот на Спасителя, на неговите страдания и на смъртта му на Кръста. През това време християните трябва да се покаят, да очистят душите и телата си и по такъв начин да се приготвят за достойното посрещане на празника. ( източник: https://dariknews.bg/novini/velikden/vyzkresenie-hristovo-naj-golemiiat-praznik-za-vsichki-hristiiani-2162636)


 

Смятан за най-големия християнски празник, всяка година озарявa дома на българското семейство. Въпреки че по време на Коледните празници честваме раждането на Христос, той доказва, че е Син Божи именно, след като възкръсва на третия ден.

Събитията на Великден се случват около еврейския празник Пасха. Пасхата също е свързана с лунния календар и подобно на Великден всяка година променя датата си, но има правило, според което той не може да се празнува заедно с еврейския празник, а в неделните дни около него. Принципът на определяне води началото си от Първия вселенски събор през 325 година и се приема, че се празнува от всички християни неделята след първото пълнолуние на пролетното равноденствие. Разминаването в датите, на които католици и православни честват празника пък идва от това, че първите следват Григорианския календар, а вторите – Юлианския.

Празнуването на Великденските празници по света има различни обичаи според народните вярвания и предания. Яйцата, козунака и агнето са три от основните елементи на великденската празнична трапеза. Всяка година традицията повелява яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Страстната събота.

В миналото яйцето често пъти се е асоциирало с Вселената. Всъщност още през IV в. консумирането на яйца по време на пости е забранено. Но през пролетта кокошките снасяли най-много, затова хората започнали да ги варят, за да ги запазят за по-дълъг период от време. Яйцето често пъти се е разглеждало като символ на прераждането през пролетта, а с възникване на християнството започва да се възприема като символ на раждане на човека. В православния християнски свят яйцето се използва като специално великденско поздравление, а в католическия боядисаните яйца се крият от децата, които трябва да ги намерят.

Червените яйца имат и друга символика – когато имаме гост на Великден, старите хора казват, че трябва да му се подари червено яйце, за да може богатството никога да не напуска дома. Първото яйце освен под иконостаса се е слагало също така и в сандъка с моминския чеиз или се е заравяло в средата на нивата, за да пази от градушка. Яйцата се ядат до Спасовден, или цели 40 дни – ето защо при приготвяне на яйцата за „вапсване“ стопанката трябва да има това в предвид.( източник https://bulgarianhistory.org/velikden-istoria-tradicii-rituali/ )

Празника се свързва и със типично български гозби за празника: Боядисаните яйца, козунаци и агнешки ястия!

Боядисани яйца

Християнските предания гласят, че когато Мария Магдалена отива в Рим, за да се срещне с императора, тя му подарява яйце и му казва за възкресението на Христос. Император Тиберий не вярва на думите на Мария Магдалена и казва, че ако това е истина, яйцето трябва да стане червено. Така и става.

От този момент християните започват да боядисват червени яйца за Великден и да си ги подаряват един на друг. Затова именно червеният цвят за великденските яйца е основен. С него се означава кръвта на Исус Христос, а твърдата черупка символизира запечатаната му гробница. Пропукването на яйцето пък неговото Възкресение. С времето навлизат и останалите цветове.

По традиция великденските яйца се боядисват на Велики четвъртък и в съботния ден, преди празника. Първото яйце винаги се боядисва в червено, след което стопанката на къщата рисува кръст по челата на децата с него, за да са здрави и румени през цялата година. То се поставя пред иконата в дома или се заравя в средата на градината, като се пази до следващия Великден. Тогава се чупи и ако не се е развалило, то домът и неговите обитатели ще се радват на здраве, радост и благополучие. След това не се изхвърля, а се заравя в пръст, но близо до дома.

Боренето с великденските яйца е една от най-забавните традиции на Великден, която винаги се очаква с нетърпение, особено от малките деца. Обичаят символизира борбата за победа и здраве през цялата година, а за “боракът” са отредени много щастие, благополучие и крепко здраве. (Източник: recepti.bg)

Но ето и как да боядисаме яйца. Важно е да изберем по- светли яйца. След като измием и почистим ги нареждаме в съдът , в който ще ги варим, като е добре под тях да постелим мека кърпа. Заливаме ги със подсолена вода- за да не се чупят лесно, и отгоре покриваме с чиния. Варим на умерена температура между 20 и 30 минути. След това ги оцветяваме, като първото яйце да е червено.

Великденски козунаци:

Трапезата на Великден се отличава и с наличието на козунак – сладък обреден хляб, който символизира тялото на Иисус Христос.

Според разпространеното схващане в началото на XVII век, френски хлебар е омесил първия козунак за празника и е поставил началото на тази традиция, която съхраняваме и до днес.

Смята се, че в България козунакът е дошъл в периода 1915–1920 г. Дотогава за празника са се месили хлябове, наричани колак, пармак, кравай.

Характерният за нашите ширини козунак наподобява пита и е украсен с оплетени елементи. Също така върху са оформени пет места, отредени за червените великденски яйца. Макар да има различни вариации на рецепта за козунак, маята, брашното и яйцата са задължителна съставка.

(Източник: recepti.bg)

Рецепта за козунак:

  • брашно- 1 кг
  • мая- 40 г
  • яйца – 6 бр. домашни
  • масло – 200 г
  • прясно мляко – 250 мл
  • захар – 300 г
  • лимон – кората на 1
  • ванилия  – 2 прахчета
  • сол – 1 щипка
  • ром – 1 с.л.
  • стафиди
  • кайсии – сушени
  • захар – за поръсване
  • жълтък – 1 бр. за намазване

Пресяваме брашното в съда , в който ще месим, правим кладенче в средата и го оставяме на стайна температура.

В съд разтваряне маята с 3/4 чаша топло мляко. добавяме лъжичка захар и лъжичка брашно, докато се получи кашичка. Оставяме сместа на топло.

Разбиваме яйцата със захарта до побеляване с помощта на бъркалка за яйца.

Изсипваме втасалата мая в кладенчето на брашното, добавяме яйчената смес,солта и част от разтопеното масло.

Замесваме меко тесто, като междувременно топим ръцете си в останалата мазнина.. Не бива да удряме или бием тестото, а да се тегли и събира, без да лепне по ръцете или стените на съда.

Почне ли да образува мехури го поръсваме с брашно и го покриваме с кърпа. Оставяме го на топло няколко часа, докато удвои обема си, което значи, че тестото е втасало.

Накиснете стафидиите и кайсиите. Като омекнат ги отцедете и ги оваляйте в брашно.

Разделете тестото на три топки, а всяка топка на три по- малки, да станат общо 9.

Разтеглете всяка топка, сложете в средата сушените плодове и усучете на фитили.

За да се получат три козунака сплетете три фитила на козунак.

Сложете получените козунаци в тави за да втасат отново.

Намажете всеки козунак с разбит жълтък, а накрая поръсете отгоре със захар.

Поставете ги в слабозагрята фурна( по възможност с обдухване) и постепенно увеличавайте градусите до 150, като ги наблюдавайте , за да не прегорят.

Готовите козунаци завийте с чисти памучни кърпи да изстиват.

Агнешко месо:

Характерно за великденската трапеза в Източна и Централна Европа е агнето. То е символ на празника, защото се асоциира със саможертвата на Иисус. Християнската традиция представя Спасителя като Божи агнец. (Източник: recepti.bg)

Рецепта:

Агнешко печено

Продукти:

  • килограм и половина агнешко месо
  • 1 ч.ч. бяло вино или бира
  • 3-4 стръка джоджен
  • 1 с.л червен пипер
  • 1/2 ч.л. черен пипер
  • сол на вкус

Приготвяне:

Агнешкото се измива и се подсушава

В купа смесваме олиото,солта, черния и червения пипер

Със сместа натриваме хубаво агнешкото ,което сме направили на порции, за да могат при изпичането да получат хубава коричка и ги подреждаме в намазнена тава.

Отгоре поръсваме със джоджен ( мента)

Течността изливаме внимателно встрани от местото, да не отмием подправките.

Покриваме с фолио и печем във фурна на 200 градуса за около 2 часа. След това премахваме фолиото и печем до получаване на златиста коричка.

Поднася се с гарнитура от дроб сърма/ ориз със зеленчуци/зелена салата или др..

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *