Кардамон

Заради името си кардамонът е получил прозвището ” Царицата на подправките” в Южна Индия. Това е екзотична подправка, с огромно приложение в източната кухня, а също и в лечението на някои неразположения от здравен характер. В последно време се използва все повече и в нашата кухня.

Кардамонът на вкус е пикантна силна подправка с пикантен характер със силен аромат. Спада към семейство Джинджифилови ( Zingberaceae) . Нещо любопитно- понеже на латински наименованието й е Elletaria cardamomum и затова я чуваме и виждаме и чуваме като кардамон и кардамом-оказва се че и двете не са грешни.

Кардамонът е многогодишно растение, достигащо до 1.80- 3.60 метра височина.Образува зелени семенни шушулки, които се изсушават, а семената се използват за готвенее цели или смлени. Цветът на семената варира и е от зелено-кафяви, стигащи до черни и до изкуствени бели семена. Счита се, че най-качествен и скъп е зеленият кардамон, а кафявият смятат за по-некачествен. Белите зрънца се считат за най-естетични- получават ги като се обели черен кардамон.

Но да видим историята на тази подправка. Той е с древна история, като в Индия е познат няколко стотин години преди Христа. Реално произходът му е от тропическите джунгли на Шри Ланка, Суматра и Малайзия. Официално подправката е внесена в Европа преди 1200 години. Още Хипократ пише в трудовете си за кардамона. Той го описва като растение виреещо в Южна Индия и дошло до Древна Елада и Рим, благодарение на търговията с Изтока.

Още от началото на разпространението си кардамонът е известен с многобройните му ползи за човека. Освен, че имал славата на афродизиак , той бил използван и в парфюмерийната индустрия.

Кардамонът не е евтина подправка. Той се нарежда на второ място, като на първо е шафранът. За сметка на това обаче са достатъчни да овкусят цялата гозба. Главно кардамонът е използван в индийската и азиатски кухни. Смленият кардамон е главна съставка на кърито.

Интересен факт и запазена марка за източната кухня е кардамонът да се слага в кафето, а в други страни ( Иран) слага в чая. Голяма чест в бедунската култура е да почерпиш госта си с кафе с кардамон. В Индия пък го прибавят като съставка на билкови чайове, наричани ” Йоги чай”

Днес кардамонът е отглеждан в Непал, Тайланд и Централна Америка. Заради силният си вкус и аромат трябва да се прилага в малки количества. Така в Скандинавската кухня се ползва главно за печени ястия, в арабският свят го ползват главно за местни сладки като ориенталската халва, а също и за солени ястия от ориз и месо, известни пилафи. В Индия кардамонът е основна съставка за къритата и гарам- масалата. В Европа кардамонът е разпространен най-много в Германия и там се ползва за подправяне на сладки.

Кардамонът е използван и като лекарство. Според дрревното индуско вярване Аюрведа това растение може да направи човешкия характер по-благ, като съумее да отбягва конфликтите в семейството и успее да изгради търпимост към неприятните хора.

Съпо премахва и мислите за ненужни покупки, гласи учението за Аюрведа. Според индийската народна медицина кардамонът лекува раздразнен стомах, болки в гърлото, мигрена, а в комбинация с мляко и мед- импотентност. С една щипка кардамон в кафето или чая променя напитките коренно и те стават много по-ободряващи, тонизиращи, а впоследствие действа и като афродизиак!